Свободните захари са тези, които се добавят към храни и напитки

Свободните захари са тези, които се прибавят към храни и питиета от производители, готвачи или самите консуматори. Те включват рафинирани захари, плодови сокове, мед и сиропи.

В подтекста на храненето, свободните захари се разграничават от естествените захари, които се намират в хранителни и питателни цели плодове и зеленчуци. Свободните захари се усвояват бързо от организма и при несъразмерна консумация могат да имат отрицателен резултат върху здравето.

Предишни проучвания демонстрират, че прекаляването с тези захари може да способства за развиването на разнообразни хронични болести, включително затлъстяване, диабет вид 2 и разстройства на настроението.

Проучванията демонстрират, че хората със мощни желания към сладкото може да имат нараснал риск от развиване на положения като меланхолия, диабет вид 2 и сърдечносъдови проблеми, включително инсулт.

Въпреки че изследването не може да откри причинно-следствена връзка, то акцентира по какъв начин питателните желания въздействат на риска от болести. 

Екипът е провел разбор на данни от 181 738 участници от Англия. С помощта на изкуствен интелект откривателите класифицирали участниците в три групи въз основа на техните хранителни желания:

1. Здравословни: Участници, които избират плодове и зеленчуци пред храни от скотски генезис и сладки храни.

2. Всеядни: Участници с разнородни хранителни желания, в това число месо, риба, зеленчуци, десерти и сладкиши.

3. Хора, които избират сладко: Тази група избира сладки храни и питиета, като демонстрира по-малък интерес към плодове и зеленчуци.

Екипът е изследвал данни от кръвни проби, с цел да оцени измененията в 2 923 протеина и 168 метаболита в другите групи.

Протеините са огромни молекули, формирани от аминокиселини, които извършват съществени функционалности в клетките, като са жизненоважни за имунния отговор, мускулната интензивност и когнитивните процеси. Метаболитите, от своя страна, са дребни молекули, които също въздействат на клетъчните функционалности и химичните процеси в организма и могат да отразяват цялостното ни здравословно положение.

Чрез проучването на тези биомаркери, откривателите съумели да разпознават биологичните разлики сред групите участници, въз основа на питателните им привички, написа Puls.bg.

Резултатите са посочили, че дамите правят по-съзнателни избори за здравето си спрямо мъжете. Те са показали най-голям банкет на фибри, най-ниски равнища на тютюнопушене и най-високи равнища на физическа интензивност, което сочи за по-здравословен метод на живот.

Участнците, които са с по-здравословни хранителни привички имат 14% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност и 31% по-нисък риск от хронично бъбречно заболяване. Освен това те са посочили по-ниски равнища на възпалителни биомаркери, като С-реактивен протеин.

Обратно, при хорта, които избират сладко, рискът от меланхолия нараства с 27%, рискът от диабет с 15%, а рискът от инсулт с 22% спрямо другите групи. Тази група също по този начин демонстрира по-лоши индикатори за инфектиране, кръвна захар и липиди в кръвта.

За да се насочат към по-здравословен метод на живот, експертите предлагат на хората да одобряват повече пълноценни, богати на хранителни субстанции храни, като плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и протеини. Освен това те би трябвало да понижат до най-малко рафинираните захари, аленото месо, високомаслените млечни артикули и преработените храни.

Редовната физическа интензивност, управлението на размера на порциите и фокусирането върху съзнателното хранене могат в допълнение да улеснят прехода към по-здравословен метод на живот.